С най-дълбоко преклонение пред мойте учители /благодарение на които съм такъв сега/ публикувам последното/вчерашно/ стихотворение на един от най-скъпите ми хора-сестра ми Ели Видева-Аврамова- член на "Съюза на българските писатели" с пет издадени книги и учител с 30 годишен стаж- стачкуваща вече 35 дни...
АПЕЛ
Хей, учителю, спаси душата!
Време ти е да се промениш.
Не мисли с мизерната заплата
как децата си ще отредиш.
Извади от тялото си рака,
нахрани със него тежки гости.
Направи салата от инфаркта,
дето те нападна снощи.
А от нервите си оплети въжета.
Ще ти трябват утре вместо гордост
в поколението интернетно
щом внедриш реформа.
И накрая приготви нахално
две – три думи вместо епилог.
Някой добросъвестен началник
ще ги прочете над твоя гроб.
Има изход мили мой, конфликта.
Просто трябва да се промениш.
Времето за свобода и фикция
ти използвай, за да прогласиш:
Хей, учителю, стани чиновник.
Влизай като депутат в час.
И тогава всичките виновни
ще са някъде далеч под нас.

Ели Видева
Коментара оставам за Вас.....